Липсата на достатъчно учители, особено по учебните предмети от областта на природните науки, се усеща все по-осезаемо. На доста места се налага учители, които не са специалисти по даден предмет, да преподават по него заради липсата на такива в училището. Особено по селата никак не е странно учител по история да преподава по информатика или дори, както е в случая с Годеч – местният поп да преподава по философия.
Темата за липсата на педагози бе повдигната последно от депутата от „Български възход“ Гален Монев, който попита преди време служебния просветен министър проф. Сашо Пенов какви специалисти най-често липсват в базата „Заместващи учители“. Става дума за информационната база, създадена през 2020 г. от МОН, в която педагогически и други специалисти, а дори и студенти по педагогика, могат да се включат в системата на предучилищното и училищно образование в случай на отсъстващи учители през учебната година.
„Всички ние знаем как през ковид пандемията именно тази база „Заместващи учители“ успя да спаси на много места учебния процес“, посочва Монев.
От данните на проф. Пенов става ясно, че през периода 2020-2022 г. регистрираните кадри в информационната база намаляват. През 2020 г. общо регистрирани са били 2736 лица, от които с професионална квалификация „учител“ са 1382 лица. През 2021 г. учителите остават същия брой от общо регистрирани 2216 лица, а през 2022 г. регистрираните намаляват до 1981 души, макар че тези с квалификация „учител“ са малко повече от предходната година – 1695 на брой.
Регистрираните през м. г. специалисти с възможност за заместване по съответните учебни предмети, сравнени с обявените от училищата преди стартирането на учебната 2022/23 г. свободни работни места, показват следното съотношение: по математика са регистрирани 20 специалисти при обявени 88 свободни работни места. По информатика и информационни технологии са регистрирани 9 лица при обявени 33 свободни работни места, а по физика в системата са се записали 13 учители при недостигащи 23.
„Тези данни показват недостига на учители по математика, информатика и информационни технологии, физика и астрономия, като това са и най-търсените учители за системата на училищното образование“, коментира проф. Пенов. На свой ред депутатът Гален Монев коментира, че е очаквал именно подобен отговор, като намерението му е било да се обърне внимание на проблема и да се помисли как може да се разшири обхватът именно в тези специалности, както и как да се популяризира като цяло системата. Идеи в тази насока по време на парламентарния контрол не са предложени.
Философия преподава местният поп
„За толкова години не съм използвал банката със заместващи учители. Много трудно е да се намерят хора, които да са без работа и да могат днес да дойдат в III клас за три часа, утре в IX клас за два часа“, коментира и Асен Александров, директор на 51-во училище в София и председател на Сдружението на директорите. По думите му учители по математика и физика липсват като цяло в системата, не само сред заместващите, като в малките населени места проблемът е особено остър.
„В Годеч например философия преподава местният поп“, коментира той. По думите му по селата този предмет в голяма част от случаите се преподава от учители по други предмети. Това се отнася на места и за информационните технологии, където ако в V-VII клас няма големи проблеми, то в гимназиалния етап такива са появяват заради нуждата от IT познания на по-високо ниво от преподавателите.
Учител по природни науки
„По света отдавна има учители по science (наука) или по всички природни науки, докато у нас все още имаме учител по химия, учител по физика, учител по биология и т. н. В малък град няма как да се намерят нужните специалисти. Университетите трябва да променят програмите си и да започнат да обучават учители общо по природните науки, както и да намалят всички задълбочени детайли, които след това един учител, например по химия, не преподава на учениците си“, съветва Александров. По думите му наличието на учители по природни науки ще направи по-лесни и така желаните междупредметни връзки, които трябва да се случват в часовете.
Никой не иска да учи математика
Преди години, когато започна да се усеща липсата на учители като цяло, държавата увеличи приема на студенти по педагогика, като поне от 2019 г. това направление е второто по брой студенти – за 2022 г. данните показват, че в него учат над 17 000 студенти (преди това е икономиката с 28 000 студенти). Расте броят и на тези, които се обучават в направлението „педагогика на обучението по…“, по която се готвят учители по различните учебни предмети – от над 6000 през 2020 г. до над 8000 през м. г.
Въпреки това дефицитът на преподаватели по определени предмети остава, както в случая с математиката. Данните от университетите потвърждават тези тенденции – направлението „математика“ успява да запълни едва 18% от отпуснатия си капацитет, т. е. цели 82% от отпуснатите места за математици стоят празни. Тревожно е и че голяма част от тези, които все пак изберат тази специалност, не успяват да завършат – едва 60% от студентите по математика се дипломират, показват данни от рейтинговата система.
1500 лв. в училище или 5000 в IT сектора?
Незавидно е и положението с учителите по информатика – стартовата заплата в IT сектора е 2-3 пъти по-висока от учителската и малцина са тези, които ще се откажат от нея, за да отидат в класната стая. В началото на учебната година председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-о училище в София Диян Стаматов коментира, че да намериш добър учител по информационни технологии е като да „удариш шестица от тотото“. Той призова да се разработи национална програма, която да подкрепи студентите, желаещи да учат математика, тъй като този казус според него ще стане национален проблем.
Източник: „СЕГА“