Ако „сънят на разума ражда чудовища“ (по Франсиско Гоя), то явно насред политически кризи ражда и референдуми.
По два-три на месец. От „Има такъв народ“ – партията на Слави Трифонов, обявиха, че свикват инициативен комитет и започват да събират подписи, за да се допитат до народа иска ли да живее в президентска република. Въпросът – който по закон трябва да предполага отговор с „да“ или „не“, гласи:
- „Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“
Десетина дни по-рано друга партия – този път парламентарно представената „Възраждане“ – обяви инициативен комитет за референдум „против въвеждането на еврото“. Питането, за което събират подписка, е:
- Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?
Общото между двата нови пристъпа за пряка демокрация е, че е и двата са по въпроси, засягащи основополагащи държавни документи.
- В първия случай това е Конституцията на Република България, в чийто чл. 1 пише, че „България е република с парламентарно управление“.
- Във втория случай темата с еврото засяга Договора на България за присъединяване към Европейския съюз. Всяка страна членка трябва да приеме общата европейска валута (след като изпълни определени икономически критерии за това). Срок за влизане в Еврозоната обаче няма.
Незаконно до 2020 г. и „на ръба на закона“ и днес
Ако годината беше 2020-та, референдумът на Слави Трифонов и ИТН „за“ президентска република щеше да е незаконен. Точно каквито бяха част от идеите на шоумена и сценаристите му за референдума през 2016 г.
Тогава те искаха не само допитване за въвеждане на мажоритарно гласуване (което се състоя и се провали заради по-ниска от нужната избирателна активност), а и да намаляват броя на депутатите от 240 на 120 и да се избират пряко полицейски началници по места.
Конституционният съд обяви тези питания за противоконституционни. Те са от компетентността на Велико Народно събрание, защото засягат държавното устройство, а то е скрепено в конституцията.
Парламентарна или президентска република да е България също е конституционен въпрос, чието решение може да даде само Велико Народно събрание – с промени в основния закон или приемане на чисто нова конституция.
През 2020 г. обаче по идея на ВМРО и с подкрепата на ГЕРБ, забраната за допитване до народа по въпроси, засягащи устройството на държавата – тоест за които се изисква сникване на ВНС, отпадна. Дотогава имаше ограничение в
Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – или закона за референдумите. Забраната падна със
съмнително гласувани промени в закона за референдумите.
Извънпарламентарната днес ВМРО е и партията, която отдавна предлага „увеличаване на правомощията на президента“ – макар и не до висотите „президентска република“.
- Формацията лобираше за разширяване правомощията на държавния глава – той да може да внася закони в Народното събрание и да иска вот на недоверие на Министерския съвет. Такива референдуми до 2020 г. също не можеше да има.
Ако имате deja-vu – не сте сами. ИТН вече се яви на изборите на 2 октомври 2022 г. върху платформата за президентска република (лансирана от Слави Трифонов), но спечели по-малко от 4% от вота на гражданите.
Идеята на „Възраждане“ за допитване до народа на тема „против“ въвеждане на еврото също е „на ръба на закона“ и днес.
Причината е, че той забранява упражняване на пряка демокрация по международни договори, сключени от България, след тяхната ратификация. Договорът на България с ЕС – по силата на който страната ни е длъжна да приеме единната валута, е ратифициран от Народното събрание още през 2005 г. Членството на страната в съюза е влязло и в конституцията.
От „Възраждане“ обаче се опитват да заобиколят тази все още съществуваща забрана, като не искат да се гласува „за“ и „против“ еврото по принцип, а за определен срок – в случая 20 години. Защо 20, а не 2 или 200, явно е второстепенен въпрос.
- Твърде вероятно е подобно питане да стигне до Конституционния съд – особено с оглед на това, че повечето основни политически сили към момента са „за“ влизане в еврозоната, при това още през 2024 г.
В регистъра за инициирани референдуми има и друг опит „против“ еврото, гарниран с въпроси за „забрана на джендър пропагандата“ и по теми за изграждане на ядрени мощности в „Белене“ и „Козлодуй“ и запазване на въгледобива и топлоцентралите на въглища. Идеята пак е от т.нар. „патриотичен“ спектър – в инициативния комитет има бивши депутати от „Атака“ и поборници срещу Истанбулската конвенция като бившия съветник на Красимир Каракачанов в Министерството на отбраната – Александър Урумов.
Как се свиква референдум с подписка и кога е легитимен?
- И ИТН, и „Възраждане“ имат на разположение 3 месеца за събиране на подписи за провеждане на заявените референдуми.
- Нужни са минимум 400 000 граждани с избирателни права в специална подписка, която се внася в Народното събрание, ако отговаря на критериите по закон – и подписката, и въпросът.
- При изпълнени всички условия парламентът трябва да вземе решение за провеждане на допитване до народа.
- Ако подписката е от поне 200 000 избиратели, но под 400 000 – Народното събрание може да отхвърли предложението за референдум.
За да бъде националното допитване легитимно, то
в него трябва да участват поне толкова гласоподаватели, колкото на последните проведени парламентарни избори. Тогава и резултатът от референдума е задължителен за изпълнение от институциите, ако повече от половината гласували са предпочели отговор „да“ на поставения въпрос.
Именно заради по-ниска избирателна активност от записаната в закона референдумът на Слави Трифонов за“ мажоритарно гласуване не произведе резултат – въпреки огромния брой отговори „да“.
Ако активността при допитването е била поне 20% и над половината отговори са положителни, то парламентът може да разгледа темата, но без ангажимент да се съобрази с резултата.
Източник: boulevardbulgaria.bg
