Един от най-богатите хора на планетата, Илон Мъск, изглежда играе собствена фина политическа игра – и тя пряко засяга интересите на Русия. Най-малкото мнозина вярват, че Мъск помага на Москва по време на реорганизацията на социалната мрежа „Туитър“, която купи наскоро. Ако помага, как и с каква цел?
Илон Мъск купи социалната мрежа „Туитър“ за 44 милиарда долара – и изглежда, че днес Русия е основният бенефициент от тази покупка. Най-малкото Мъск говори през последните седмици за това, за което руските официални лица говорят през последните години, а именно масивната цензура, която прониква във всички американски медии.
И той не просто говори, но доказва думите си чрез изтичане на много вътрешни документи в „Туитър“ за това как компанията се е занимавала с дезинформация при предишното ръководство. Просто казано, с мамене на американското население. Освен това тя е мамила в тясна връзка с елитите на Демократическата партия – и то не за пари, а, така да се каже, за идеята. Защото и демократите, и либералните журналисти вярват, че „така трябва да бъде“.
„Нямате нужда от държавно министерство на информацията, ако медиите доброволно подкрепят официалните истории и потискат несъгласните. И това, което излиза от тези досиета, е концепцията за ефективна държавна медия в Америка – съюз от медии, бизнес и политически фигури, които действат не под правителствена принуда, а от лично убеждение ”, пише вестник „Хил“.
Според Мъск тази цензура/автоцензура нарушава Първата поправка на конституцията на САЩ – правото на свобода на словото. Неговите противници твърдят, че това не е така – не защото свободата на словото, според тях, не е ограничена от нищо, а защото Първата поправка според тях се отнася само за действията на държавата. А „Туитър“ и другите медии, според тях, са частни компании и имат право да правят каквото си искат.
Това правно оправдание обаче не променя същността на въпроса, а именно системната политика на мейнстрийм медиите да заблуждават американското население. А разкритията на Мъск, които никой не отрече, нанасят сериозен удар върху доверието на жителите на САЩ в информацията, която получават от традиционните медии. Включително и тази, която касае действията на Москва в Украйна. А също – за предполагаемата вина на Русия за влошаването на икономическото положение на американците.
Но защо Мъск все още не е заклеймен като „руски агент“? Очевидно, защото ползите за Русия са само страничен ефект от стратегията на Мъск. Милиардерът плати 44 милиарда долара за „Туитър“ не за да угоди на Кремъл и дори за да премахне профила на бившата си приятелка Амбър Хърд от социалната мрежа. За Мъск „Туитър“ е дългосрочна инвестиция. Тя трябва да донесе както икономически, така и политически дивиденти.
С икономиката всичко е ясно. Милиардерът е уверен, че „Туитър“ може да стане една от най-ценните компании в света. На първо място, защото ще даде на хората алтернативна информация, а не ще ограничи свободата им на словото.
Милиардерът зад „Тесла“ и „СпейсЕкс“ не се срамува от желанието си да направи най-новата си играчка „Туитър“, платформата, на която може да се появи и процъфтява нов вид журналистика. Наскоро той говори за важността на гражданската журналистика и критикува „медийния елит“, наричайки техния контрол върху новините „информационен олигопол“. И в днешния дигитален свят това е наистина уникален продукт.
Що се отнася до политическите дивиденти, тук експертите не стигнаха до общо мнение. Всички те са съгласни, че Илън Мъск атакува сегашната администрация на САЩ, водена от Джо Байдън, и тези служители, свързани с нея. Но въпросът е – защо?
Според една от версиите милиардерът играе в полза на Републиканската партия. Тази, от когото демократите откраднаха Белия дом през 2020 г. именно чрез работата на мейнстрийм медиите, които отразяваха новините по правилния за демократите начин. Тоест те дискредитираха Доналд Тръмп и в същото време заглушаваха всички новини, които бяха негативни за Байдън. От 27 октомври до 11 ноември 2020 г. „Туитър“ отбелязаха близо 300 хил. коментара за изборите в САЩ като „противоречиви или потенциално подвеждащи“.
Това бяха, наред с други неща, историите, свързани със сина на Байдън Хънтър. Междувременно, според някои социологически проучвания, 16% от избирателите на настоящия президент са казали, че ако знаеха за съдържанието на лаптопа на Хънтър, тогава техният избор при вота можеше да е различен.
Не е изненадващо, че републиканците смятат ключови американски медии за свои врагове. Тези, които дискредитират консервативните ценности, застъпват се за олевяването на Америка и които искат отново, както през 2020 г., да откраднат Белия дом от републиканците на изборите през 2024 г. Според съветника на губернатора на Флорида Рон ДеСантис (днес един от ключовите кандидати за президент от Републиканската партия) Кристина Пушоу представителите на мейнстрийм медиите трябва да бъдат третирани като „активисти, защото са такива“.
Сега в лицето на Мъск те получават не просто защитник на свободата на словото, а истинска награда. В края на краищата, според либералите, с пристигането на милиардер в „Туитър“ започна обратният процес – сега социалната мрежа се почиства от либерали.
„Илън Мъск позиционира целта на краткия си мандат като ръководител на „Туитър“ като опит за възстановяване на „свободата на словото“ в платформата. Въпреки това има индикации, че той тихо спира леви акаунти в „Туитър“ по идеологически причини, като същевременно възстановява крайнодесни акаунти, които са нарушавали правилата на „Туитър“ в миналото.
Има обаче и друга гледна точка. Според нея Мъск дискредитира администрацията на Байдън в интерес не на републиканците, а на самите демократи. Тези членове на партийния елит, които категорично се противопоставят на Байдън – със сегашното му здравословно състояние, което само ще се влоши до 2024 г. – да се кандидатира за втори мандат. Всъщност в този случай партията ще бъде принудена да подкрепи кандидатурата на своя президент, което означава, че ще бъде гарантирано да загуби на изборите през 2024 г. дори от Тръмп, да не говорим за ДеСантис.
Междувременно тези избори няма да бъдат обикновени. Като се има предвид радикализацията на Републиканската партия, икономическата криза, изострянето на междупартийните противоречия, както и контролът върху Върховния съд от консерваторите, победата на републиканския кандидат на президентските избори в САЩ може да доведе до началото на сериозно прочистване на САЩ от ултралиберални ексцесии. И за да не започне тази чистка, демократите може и да захвърлят своя президент. За да намерят друг кандидат за оставащото време, който да се бори сериозно за Белия дом и за ценностите им.
Източник: /Поглед.инфо/