Политическа зима: Ще се събудят ли партийните зомбита от летаргичния сън?

Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът! “Не ни интересуват имената, а това, че зад кабинета прозира моделът и идеологията на ГЕРБ”, побързаха да заявят от една партия, която заради участието си в безславно провалилия се кабинет на псевдопромяната, прекрачи безцеремонно идеологическите си пристрастия.     Излиза, че “баенето” може да няма нищо общо с действията. И ако е наистина така, можем да прогнозираме, че ще бъде сложен край на поредицата от избори, водещи към нищото. От друга страна е ясно, че безвремието създаде “постоянна партийна седянка” в Народното събрание, което се хареса много на някои от присъстващите в него. Видя се още, че радетелите за промяна работеха не за ползу роду, а за себе си. Като във “всичките си действия”, както се кълняха, че ще работят за народа, ръководен за тях бе принципът “стани, за да седна”. И в това няма нищо чудно, защото зад тях надничаше олигархичния кръг на “прокопитата”, известни от години с наместването във властта на свои политически проксита.     През седмицата, откакто бе номиниран, кандидатът за премиер проф. Николай Габровски обра овациите за професионализма си от всички водещи партийни лидери. Но това се оказа недостатъчно, за да обявят, че ще подкрепят кабинета му. Сега, след като обяви проектосъстава на кабинета си, тези, които го оцениха, сега със същите мантри на противопоставяне се опитват да ни вкарат в спиралата на поредните избори. Без това да е желанието на широката общественост. Дали обаче партийните зомбита ще надмогнат егото си и ще се съобразят с тревогите – включително и на техните избиратели, ще се види още при самото гласуване. Надяваме се все пак разумът да надделее. Засега се размахват схеми – как трябвало да не влязат няколко депутати, за да падне кворумът и да бъде избран кабинетът.     Уловката е, че независимо, че това е възможно, кабинетът ще е сламен. Отсега се напомня за някогашния кабинет “Беров”. Нищо че времената днес са съвсем, ама съвсем други. И че е минало времето на “намирането” на министри по пътищата на страната, при случайни срещи на бензиностанции и на такива като бившия министър на културата в кабинета “Петков”, който не знаеше кой е актьорът Стефан Данаилов.     Минало е времето и на уж завършилите престижни университети, но нямащи един ден трудов стаж. Както и на разчитащите на приятелски кръгове, които пътуват с тях в брандиран автобус – някой от возещите се в него слиза във всяко населено място и ги посреща тържествено, все едно е местен жител… И никак не е смешно, че те надминаха по шарлатанство децата на лейтенант Шмид от хумористичния роман на Илф и Петров, окуражени от факта, че номерът с канадското гражданство на бъдещият им премиер мина. След като проектокабинетът бе обявен, може да кажем, че няма нищо “сламено” и в неговия състав. Напротив, сред тях повечето не са свързани с партии, а ако са били, техните професионални качества са определящите в обществените оценки. Заемали са значими постове и в страни на Евросъюза и са работели за общото благо на континента ни.     Казано по-ясно, за тях ще е много лесно да общуват с колегите си в Брюксел. Не бихме се учудили обаче това да е и достатъчна причина за поредица от хули срещу тях, защото бившите управляващи, както и парламентарните им протежета, имат нетърпимост към тези, които реално ги превъзхождат. И ще направят всичко възможно, за да провалят кабинета, дори той да бъде гласуван.     Точно заради това е добре партиите, които по една или друга причина проявиха единомислие не само при свалянето на измамниците, но и в немалко гласувания в пленарната зала, сега да подкрепят този проектокабинет. С което да спрат интригите и тънките сметки за възможен кабинет с третия мандат. Номерът “пак ще предложим същите” е обиден не за партийците, а за номинираните. Хубаво е да си дадат сметка, че търпението ни не е безгранично. И може да се случи това, което се е случвало и в историята. Конституционният ред е поставен на изпитание. И предложеният кабинет може да се смята за опит той да бъде спасен. Това трябва да осъзнаят избраниците на народа и да не се държат като зомбита. Достатъчно филми сме гледали и знаем как завършват те. Ние искаме друго – да има правителство, което да се заеме и реши грижите ни, както и парламент, който да подкрепя техните усилия.     Автор: Иван Тропанкев   Източник: „ТРУД“