Разгледах профила на момичето, на полицайката. Тя е живото момиче, което е на страната на закона.
Сигурно в 90% от постовете си тя пише за истинската любов и за онова безвъзвратно изгубено и отишло си време на автентични чувства, в които една жена обича един мъж не заради парите и колите му, а заради голямото му сърце и романтичната му душа.
Повечето от постовете звучат като пасажи от дневник на тийнейджърка, който е оставен незаключен. За да могат всички да видят, че тя търси любовта, и че тази любов никаква я няма, но и да видят татуировките, краката, сексапила и униформата.
Това момиче е едно слабо момиче с напълно разпарчетосана ценностна система. Сигурно заради това е избрала да стане полицайка, за да получи сила, или пък за да намери силата. Или не е знаела език, за да започне в кол-център. Или просто не е имала избор в този живот и тази униформа ѝ се е видяла като наметало на супергерой.
Супергерой и човек на страната на закона е и Георги Семерджиев – той е важен свидетел по още по-важно дело за наркотрафик. Също така той е безсмъртен, както видяхме и след катастрофата. Вярващ е, има кръст на бузата. При неговото задържане видяхме и снимки от спалнята му, претъпкана с икони.
Георги разбира вярата така, както Симона разбира любовта – в крайност, в ексцес, в невъзможност. Когато по всичко си личи, че в живота и на двамата са отсъствали елементарни морални ориентири, Бог спира да бъде любов. Бог се превръща в най-обикновен закрилник на карането с 200, Бог се превръща в униформа, под която да прикриеш личностния си разпад.
Законът в България не закриля слабите. Законът в България обича слабите, а най-много обича да се възползва от тях. Законът в България може да работи така, че да ти се размине 50 пъти. Защото има такива закони, защото има Бог и защото имаш кръст на бузата.
Тази трагедия е най-ярка картина на целия ни морален и социален разпад. На обърканите ценности, не на татуирането, а на погубването на вярата, не на търсенето на любовта, а на пълното ни недоверие един към друг.
Той е Бог, тя е Любов. Заедно обаче не правят „Бог е любов“. Заедно правят смърт.
Която законите, прокуратурата и МВР, заедно по-благосклонни и от Бог, допуснаха.
Ние трябва да си спомним, че редът е най-стабилната основа за завръщане на нормата и морала. Защото е ужасно изморително и лишено от смисъл всеки път да се питаме „Как стигнахме дотук?“.
С търпение и примирение стигнахме.
Мартин Димитров/ Фейсбук