„Не минава ден без да чуем „експертните“ му размисли по почти всички теми в периметъра на изпълнителната власт – от хляба до газа, от Русия до Македония, от коалиционни до парламентарни казуси.
Само едно изчезна в словото му – борбата му срещу мафията и корупцията. А юмрукът му отдавна падна. Дали защото овладя службите или защото се е засрамил да говори за нея, докато защитава нейния развъдник у нас – не е ясно. И той далеч не е единствен.
Че политическото ДНК на голяма част от нашия елит е заченато в Кремъл е видно далеч не само от медийната логорея в негова явна или прикрита защита. Един по-задълбочен анализ винаги би разкрил и без конкретни доказателства родилните петна на този елит.
Спомняте ли си петте белега на авторитаризма (методиката на Стивън Коткин)?
На първо място, всеки авторитарен режим има нужда от легенди, истории, митове, които го възвеличават и громят враговете.
Първото родилно петно на нашия елит е допускането на руската пропаганда необезпокоявано да „шъта“ по печатни и електронни медии, като дори стана неин рупор чрез финансиране на стари печатни и нови електронни медии. Партенки и направо вицове след това ставаха причина този елит да заяви – „Народът така иска“. Примерно, историята с норвежците и децата е в руските медии от поне 2012 г, но у нас проби малко по-късно. Оттам дойде и Гейропа и джендъра, завършило с решение на КС срещу Истанбулската конвенция. Оттам дойде и недоверието към медицината за вируса, а след за това за ваксините. Отровата я виждаме днес и в смеещите се човечета на Буча.
А водещите политици поеха всички тези на Кремъл и най-неприятното – сплашват народа си, както Путин плаши света. Малцина имат куража да кажат думата НАТО в позитивен контекст. Нашият президент дори стигна да предупреждава, че и НАТО не може да ни спаси.
На второ място, всеки деспотичен режим има нужда от репресивен апарат. А нашият е с дълбоки корени в ДС и КГБ, а прокуратурата не просто е по сталински образец, а дори се обучава в Кремъл. Затова имитира борба с руското влияние у нас, като от време на време залавят някой пенсиониран военен. Видяхме и как този апарат действа по време на протестите, подслушванията, преследванията на прозападни хора и т.н. Това едно демократично общество не може да допуска.
На трето място, авторитарите не могат без стабилни парични потоци. Видяхме как целият фокус на ББ беше върху усвояване на еврофондовете и тяхното ползване по схеми и медии, как руски фирми участват в тях. И как бюджетът обслужва руските проекти у нас. И най-вече как всички проксита на Газпром – основната касичка на Кремъл – скочиха като един в негова защита. Не може един нормален елит да търпи такава енергийна зависимост от Кремъл.
На четвърто място, деспотите имат нужда да владеят моркова, с който насърчават „добро поведение“ и тоягата, ако това не се случва – „контрол върху житейските шансове“ по Коткин. Виждали ли сме го при БКП, видяхме го и при ГЕРБ – не само по линия на назначенията до най-малката община, а по дресирането на олигарсите, които както в Русия трябва да обслужват властта, а които не слушат – стоят години в ареста без присъда като Ходорковски в Русия и Абаджиеви, Баневи и др. у нас. Това не може да съществува в правова държава.
На пето място, международното геоположение може да помага или пречи на авторитарите. Най-вече от това какво се случва в САЩ. При лидери – слаби като Обама или авторитарни нарциси като Тръмп – Путин и ББ процъфтяха. При „спящия“ Джо се сдобиха със сериозни проблеми.
Но и при ББ президентът беше демократ и борец срещу корупцията, а сега при демократично управление влезе в обувките на… ББ. Защото сякаш като него не може да диша, ако правителството не прави каквото той сметне за правилно. И като ББ изглежда като актив на Путин.
Виждаме, че демократична държава без политици, истински изповядващи и прилагащи демократичните ценности не става. А когато вместо държавници имаме лапнишарани на някакви митове за независимост и суверинитет – тях лесно ги засмукват в кремълската орбита.
Автор: Евгений Кънев, Фейсбук