На този фон екипът на Actualno.com потърси по-голямата картина.Вижте блиц мненията на шестима политолози, които коментираха вътрешнополитическите ефекти от кризата с газа.
Доц. Петър Чолаков – политолог и доцент по социология в Института по философия и социология на БАН:
Това е опит за извиване на ръце на българското правителство от страна на Кремъл, защото никой не трябва да си прави илюзии, че това е решение само на „Газпром“. Всякакви такива компании винаги са били стратегически инструмент в ръцете на Кремъл. В този смисъл поставянето на нереалистичното условие да заплащаме газа в рубли е опит за унижаване на кабинета. Да не забравяме, че всичко това се случва заради започналата, бихме могли да кажем, завоевателна война от страна на Руската федерация в Украйна.
Проф. Румяна Коларова – политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
Това натрупване на нерешени проблеми и усложняването на ситуацията ме води на мисълта, че предсрочните избори стават все по-необходими, а не толкова неизбежни. Очевидно е, че в това управление всяка партия е сключила споразумение в разрез със своите приоритети. Наблюдаваме постоянно взаимно блокиране на дейността. По-важното е, че нито една от партиите в коалицията не може да разчита на това, че нейните избиратели ще подкрепят цялостната линия на кабинета. В този смисъл на едни нови избори партиите трябва да се изправят пред избирателите си с ясни позиции и цели, а не както на последния вот с една единствена цел – да „изчегъртат“ ГЕРБ. Едва тогава ще се види и ясното противопоставяне леви-десни, проевропейски-антиевропейски партии. На основата на тези разделения вече ще може да се сформира една истинска работеща коалиция, която ще се справя адектавно с подобни кризи. Не мисля, че проблемът е в някаква 100-процентова некадърност на тази власт, а по-скоро в неспособността им да вземат решение и да правят последователна политика.
Доц. Милен Любенов – политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
Ситуацията не трябва толкова да се драматизира към настоящия момент, защото има начини да се компенсира липсата на руски газ от Румъния, Гърция и Турция. Трябва да е ясно едно – да, България е силно зависима от „Газпром“, но не потребяваме чак толкова голямо количество газ. В този смисъл това е опит на Кремъл да шантажира българското правителството и да го разклати в тази все по-сложна вътрешнополитическа обстановка. Защо това се прави само за Полша и България – защото и на двете страни ни изтича договора с „Газпром“, а преди месец стана ясно, че ние няма да го подновяваме. От гледна точка на самите реакции в България – тези на опозицията са обясними, но по-смущаващо е изказването на президента, което бих оценил като твърде спорно и дори опасно, защото той едва ли не обвини българското правителство за спирането на газа, а не Кремъл. Така че си мисля, че с тази си позиция президентът Радев по-скоро не разклати правителството, а го заздрави, с оглед казаното от Корнелия Нинова малко след него. По отношение на позицията на ГЕРБ и Борисов обаче е по-редно да се зададе друг въпрос към него – къде е пътната карта за развитие на газопреносната мрежа на България?
Доц. Борис Попиванов – политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
Още преди месец имаше сигнали, че подобно действие предстои да застигне България и страните от ЕС, които отказват да плащат газа в рубли. В този смисъл е важна валидността на твърденията на Кирил Петков и Александър Николов, че България има готовност за един месец напред да покрие своите газови потребности, но и че има осигурени възможности за алтернативни доставки. От първостепенно значение обаче е въпроса на каква цена ще се случи това. Въпреки тази несигурност и колебливост управляващото мнозинство не е застрашено, от гледна точка на вътрешната спойка, тъй като основната опозиционна партия ГЕРБ не е в позиция да иска оставка – тъй като именно те носят вината за това страната ни да е с проблемна диверсификация. Наследството от управлението на Борисов затвърждава тезата, че правителството ще остане на власт. Основният въпрос тук е друг – дали ще вървим към съгласяване с исканията на Русия, или имаме план „Б“, който да осигури перспектива на българската икономика. Ако обаче нито един от тези варианти не бъде реализиран, то икономическата ситуация ще е способна сама да помете правителството дори и без опозиция.
Мира Радева – политически анализатор и социолог:
Разкрачената позиция е най-неизгодната. Ясно е, че и за нас, и за Европа ценностният избор е най-важен и той отдавна е направен. Факт е, че икономическите загуби ще са големи, но за мен проблемът е, че ще загубим себе си – морала си, ценностите си, ще загубим гоямата картина. Дребнотемието в случая е неуместно, защото битката в Украйна е битка за Европа и това е темата, за която трябва да говорим днес много повече. По отношение позициите на управленската коалиция в България съм изключително възмутена. Липсва им висота, нямаме проява на истинско политическо лидерство.
Доц. Татяна Буруджиева – политолог и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
Ефектите от създалата се ситуация се изрази в доста остри скандали в рамките на деня. Всички знаем обаче, че така или иначе газ ще има, тъй като имаме доставки не само от Русия, така че е въпрос на политически решения. Виждаме обаче тези скандали между президенството и властта, както и вътре в партньорите във властта – всичко това говори индиректно, че външните кризи изострят вътрешнополитическия пейзаж. Нещата започват да достигат критичната си точка, защото на този етап четворната коалиция показва абсолютна невъзможност за вземането на последователни политически решения.
Автор: Ивайло Илиев
Източник: Actualno.com