Трифонов, Бареков, Сидеров – прилики и разлики

Най-четени

Ребъл Уилсън разкри, че загубила девствеността си чак на 35

Актрисата Ребел Уилсън се надява да помогне на младите хора да се почувстват овластени, когато става дума за секс...

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от...

„Има такъв народ“ (ИТН) със своето предлагане-непредлагане на кабинет едва не блокираха парламентарната машина, едва не я повредиха. При това надали това е била целта. По-скоро изглежда, че Слави и посочените от него провеждат политически експерименти и сами се изненадват от резултата. Но независимо от „ефекта на изненадата“, в техните действия се долавя нещо познато, усещане за дежа вю. От какво идва то?

 

 

ИТН (2020) на Слави Трифонов е третият успешен (вкарал депутати в парламента) телевизионно-партиен проект у нас, който повече или по-малко е подобен на предишните два – „Атака“ (2005) на Волен Сидеров и „България без цензура“ (2014) на Николай Бареков. Характерно за тях е, че се създават лидерски партии на основата на популярността, която преди това лидерът им е натрупал като телевизионен водещ – Сидеров в СКАТ, Бареков в ТВ „Европа“, бТВ и ТВ7, Трифонов в БНТ, „7 Дни“, бТВ и „7/8“. Трансферът на влияние от медийната в политическата публичност предопределя сходствата в поведението на трите партии.

 

 

Несистемна игра, омраза и популизъм

 

 

На първо място то е поведение на несистемен играч, който отказва да влезе в институционална роля и продължава да се движи по законите на екранния спектакъл, като залага главно на провокацията. В това отношение Волен Сидеров, който с търсените си скандали успяваше да предизвиква органите на реда да го арестуват, е станал нарицателно. Но и Бареков преди, и сценаристите от ИТН сега не приличат на политици, а в най-добрия случай на участници в политическо риалити.

 

 

Второ, телевизионните политици обичат речта на омразата. И в нейните традиционни форми като насочена срещу евреи, роми, турци, мюсюлмани, гейове и т.н, но преди всичко срещу политическия опонент. Той трябва да бъде убит с думи, а те трябва да изглеждат яростни, сърдити, обидени, зли, по възможност в черни одежди. Което не им пречи да се коалират с него или със същата ярост да се нахвърлят върху коалиционните си партньори.

 

 

Достатъчно е да се проследят отношенията например между Сидеров и друг патриот Валери Симеонов, собственик на телевизията, родила „Атака“, или пък Бареков, който влезе в политиката със свирепата закана: „Веднага щом се закълна като премиер, ще арестувам мишока Борисов“, а накрая затихна в позата на негов плах поддръжник. За ИТН още е рано да се правят изводи, но, така или иначе, с откровено недиалогичния маниер, по който предлагаха премиери и министри, взривиха естествено възникналата коалиция на „партиите на промяната“. И тук вече може да се подозира не само склонност към експерименти, а политически умисъл.

 

 

Трето, идеологията на тези телевизионни партии е някакъв радикален популизъм, който описва обществото като война между народа и елита. Политическият елит, който по условие се приема за корумпиран и продажен, е обявен за враг на народа и включва всички политици, с изключение на партията, решила да го изобличи. Тя обещава на народа, че ако ѝ даде доверието си и я облече с „народна власт“, войната ще спечели народът, а не елитът, както досега.

 

 

На народа (Трифонов без уговорки говори от негово име, Бареков говореше от името на хората, Сидеров от името на българите) се приписва общо мнение, което съвпада с мнението на партията. Това ѝ дава привилегията да представлява всички заедно, което значи никого конкретно – радикалният популизъм е заплаха за представителната демокрация. Партиите в неговия обсег не разпознават избиратели с групова идентичност, чиито интереси защитават, което ги прави свободни да защитават своите собствени. И поражда догадки дали политическите им спектакли нямат продуцент, който не излиза в надписите накрая. А и дали не е възможно той да се окаже един и същ и за трите телевизионно-партийни проекта.

 

 

За ИТН още има мост, който сякаш не е изгорял

 

 

ИТН получи редкия шанс да свали от себе си този вид подозрения, защото в парламента го вкара протестната вълна от миналото лято заедно с още две партии, едната от които – „Демократична България“, с дълга предистория на системен политически играч. Но вместо да се възползва от шанса си, набързо се скара с тях, което типологично го отдалечи от „партиите на промяната“ и го остави в семейството на „телевизионните партии“ – Сидеров-Бареков-Трифонов.

 

 

Все пак, не всичко изглежда изгубено, още има мост за ИТН, който сякаш не е изгорял – критическият им хъс към заварения политико-корпоративен модел, желанието им да се заявяват като непоколебими борци срещу него. Но това не може да става само с реч на омразата, а даже не е и необходимо. Много по-важно е да се различават като идеология и поведение (и разликата да личи) от тези, които замерят с думи.

 

 

 

Автор: Георги Лозанов

 

 

Източник: „Дойче веле“

Остави коментар

Напипшете Вашият коментар
Моля въведете Вашето име тук

Последни новини

Ребъл Уилсън разкри, че загубила девствеността си чак на 35

Актрисата Ребел Уилсън се надява да помогне на младите хора да се почувстват овластени, когато става дума за секс...

Автоматична Чернова

От 2021 г. досега в страната се проведоха избори общо седем пъти - пет за парламент, един за президент и вицепрезидент и един местен...

СУ и Съдебната палата получиха сигнали за бомба

Заплаха за поставено взривно устройство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" е подадена тази сутрин, съобщиха за БТА от МВР. На електронен адрес във висшето...

Вижте къде в България вече има умни домове

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как...

Един от възможните служебни премиери подаде оставка

Един от възможните варианти за служебен премиер - заместник-омбудсман Елена Чернева-Маркова, подава оставка. Това стана ясно, след като от председателя на парламента Росен Желязков, който...

Вижте още