Въпреки съпротивата: Гешев остава непоклатим – кой всъщност стои зад гърба му?

Има много основания за предсрочното освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. Но той остава непоклатим. Дори и ако ДПС реши да „отхапе опашката си“. И все пак: Гешев да не бърза да си отдъхва, коментира Петър Чолаков.     Главният прокурор Иван Гешев   Правосъдният министър Янаки Стоилов поиска от ВСС да започне процедура за уволнението на главния прокурор. Въпреки че то е подплатено със солидни аргументи, ще бъде изненада, ако Иван Гешев действително бъде отстранен.     Когато в развитите, добре работещи демокрации, изпълнителната власт пожелае да смени обвинител No.1, обикновено, това е тревожен сигнал. Той може да бъде разглеждан дори като опит за политическа чистка. У нас случаят не е такъв: моделът ГЕРБ-ДПС „изработи“ на България печалния етикет „превзета държава“, в която принципът на върховенството на правото се прилага избирателно. Множество факти сочат, че съдебната система е овладяна от кадри на този модел.     Главният прокурор Гешев даде основание с поведението си на мнозина – както обикновени граждани, така и изявени юристи – да се съмняват в неговия професионализъм и безпристрастност. Изнасянето на данни по текущи производства в медиите, създаването и разпространяването на внушения, в крещящо противоречие с принципа за невиновност, както и ред други обстоятелства дават основания за предсрочното освобождаване на Иван Гешев. Този главен прокурор попада в хипотезата на чл. 129 от КРБ и чл. 307 от ЗСВ: може аргументирано да се твърди, че системно не изпълнява задълженията си и уронва престижа на съдебната власт.     Ако ВСС „ревизира“ решението си     Малко вероятно обаче е този състав на ВСС да уволни Гешев. Особеният му „стил“ пролича още докато той бе зам.-главен прокурор и породи критики; въпреки това мнозинството във ВСС (с 20 гласа „за“ и само 4 „против“) застана зад него през октомври 2019, а малко по-късно, след „ветото“ на президента Радев, потвърди избора си.     Ако две години по-късно мнозинството във ВСС „ревизира“ решението си, това би означавало да признае, че е допуснало тежка професионална грешка. Този обрат обаче би имал и друг прочит, още по-неприятен за ВСС, но пък може би по-близо до фактите: пленумът на институцията всъщност изобщо не е „сбъркал“, а сервилно е изпълнил политическа поръчка, взимайки „единственото правилно решение“, продиктувано от силните на деня. Съмнявам се, че очакваните попълнения в състава на ВСС и изтичащият след малко повече от година мандат на органа могат да доведат до обрат и закъсняло разкаяние.     Въпреки че едва ли ще успее, искането на Янаки Стоилов все пак не е безсмислена, донкихотовска постъпка. Ходът на Стоилов и Рашков е принципен и, в този смисъл, задължителен. Тези, които убедено смятат, че това ръководство на прокуратурата е извършило престъпления, не могат да стоят безучастно.     Не само констелацията от интересите във ВСС, която едва ли е претърпяла дълбока промяна през изминалите години, а и новото 46-то НС едва ли сериозно може да застраши безконтролната власт на главния прокурор.     Механизмът за контрол върху обвинител No.1 може да бъде обект на конституционни промени, направени и от обикновено народно събрание. За това обаче е нужно голямо мнозинство от 180 гласа (чл. 155, КРБ). Както трите протестни партии ИТН, ДБ и ИСМВ (общо 112 депутати), така и БСП (36 депутата) са за съдебна реформа и смяната на Гешев. Те обаче имат различни визии относно характера и обхвата на промените в тази сфера: ИТН искат например пряк избор на главния прокурор, а ДБ са за нови правила за избор от съдебния съвет и редуциране на мандата му. Освен това: още първата седмица след изборите на 11 юли постави под въпрос изобщо възможността за съвместни действия между трите протестни партии дори за реализирането на по-лесната – от промяната на конституцията – задача по сформирането на парламентарно мнозинство за излъчването на правителство.     Но и изправен срещу 148-те депутата на ИТН, БСП, ДБ и ИСМВ, Гешев ще остане непоклатим. Дори ако, например, ДПС (29 депутата) реши да „отхапе опашката си“, и, демонстрирайки изненадващ катарзис, подпомогне раздялата с Главния, сметката пак няма да излезе, защото за достигането до заветните ¾ от народните представители ще е нужна благословията още на поне 3 депутати от ГЕРБ.     И все пак: Гешев да не бърза да си отдъхва     Защо обаче от ГЕРБ или ДПС да са заинтересувани от смяната на Гешев? Едва ли с този ход ще успеят да хвърлят прах в очите на обществото, да изперат имиджа си.     Ако 46-тото НС не излъчи редовно правителство, следващия служебен кабинет най-вероятно ще продължи с ревизията на модела ГЕРБ-ДПС. Ако в този кризисен за тях момент тези партии се разделят с главния прокурор, когото по-рано поставиха начело на държавното обвинение, това означава да оставят тила си незащитен.     И все пак: не всичко в следващите седмици е предрешено. Иван Гешев не бива да бърза да си отдъхва.     Автор: Петър Чолаков   Източник: „Дойче веле“