Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, се оказва, че Ердоган е забранил числото 128 или по-скоро една опозиционна кампания, концентрирана върху това число. Става дума за валутните резерви на турската Централна банка в размер на 128 милиарда долара, които според опозиционната Републиканска народна партия просто са изчезнали – без никакви обяснения. Ердоган обаче нарича кампанията „лъжа и фалшификат, от начало до край“.
„А къде е половината от 256?“
Опозицията в Турция не се примири със забраната и седмици наред разлепваше плакати с въпроса „Къде са 128-те милиарда долара?“. Опозиционните политици смятат, че валутният резерв тайно бил продаден чрез суап-сделки с трети страни.
Ердоган твърди, че валутният резерв е бил мобилизиран за покриване на разходите, свързани с пандемията и с нуждите на страната от чуждестранна валута. „Тези, а и още много пари, са в оборот между стопанските субекти и гражданите на страната. Тоест, те само са променили местонахождението си. Но в крайна сметка повечето от тези пари, които остойностяват нашата страна, са останали вътре в пределите ѝ“, обяснява Ердоган, цитиран от ДПА.
На полицията беше спусната заповед да отстрани плакатите и да разследва опозиционерите, които ги разлепват, след като Ердоган се разгневи сериозно на въпроса, който грееше на тези плакати. Впоследствие бяха отстранени и новите опозиционни плакати, които по остроумен начин заобикаляха забраната чрез преформулиран текст: „А къде е половината от 256?“. Осем депутати от опозицията дори са заплашени с отнемане на имунитета заради акцията с плакатите.
Опозиционни медии смятат, че резултатите от политиката на Ердоган се виждат по улиците. „Тълпи от хора се събират, когато фермери раздават картофи или лук на нуждаещи се“, пише турският журналист Бюлент Мумай
Патрик Дикман, автор на обширен анализ за икономическата криза в Турция смята, че много турци гласуват на изборите най-вече с оглед на икономическото си положение, а сега този факт започва да дава обратен ефект. Според него растящата бедност вреди на управляващата Партия на справедливостта и развитието.
Опозиционите медии дават за пример и ситуацияta през 90-те години на миналия век, когато в Турция беше наложена една още по-нелепа забрана. Този път на мушка се оказаха едни ресторантски солници във формата на готвач с големи мустаци. „Властите бяха убедени, че солницата много прилича на Абдула Йоджалан, шефа на терористичната организация Кюрдска работническа партия“, припомня турският журналист Бюлент Мумай.