Произволът и нарушаване на правата на участниците в наказателното производство, включително и на разследваните главен прокурор и негови заместници, е възможно да станат реалност, тъй като са създадени предпоставки за това.
Това заявява главният прокурор Иван Гешев в становище до Конституционния съд (КС) за промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) С тях беше създадена фигурата на прокурор по разследването срещу обвинител №1. Част от тях бяха атакувани от президента Румен Радев, а делото в КС спря процедурата за избор на първия разследващ главния прокурор, предаде Lex.bg.
„С измененията е гарантирана абсолютно несъразмерна процесуална и административно-организационна безконтролност на разследващия главния прокурор или негов заместник прокурор, а не безпристрастност и независимост на разследването“, смята Иван Гешев.
Според него е проблем, че новият прокурор хем е част от прокуратурата, хем не попада в нито едно от изброените в ЗСВ нейни звена. Освен това този обвинител ще участва във всички фази и стадии на наказателното производство и пред всички съдебни инстанции.
„Прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник едновременно ще изпълнява функции на прокурор от Специализираната, Апелативната специализирана и Върховната касационна прокуратура, което влиза в сериозен конфликт с установените правила за съответствие на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата и с установените и регламентираните в НПК процесуални правомощия на прокурора в съдебното производство“, заявява Гешев пред КС. И напомня за тълкувателно решение на Върховния касационен съд от 1999 г. (по т. д. № 3/1998 г. на ОСНК на ВКС), в което се казва, че „както първоинстанционният съд не може да постановява решения на по-горен съд – въззивен и касационен, така и прокурорът от първата инстанция не може да упражнява компетентност, предвидена за по-горестоящия прокурор, в т.ч. да сезира по-горестоящия съд“.
Гешев изтъква: „Неясната и противоречива уредба в НПК и ЗСВ на института на разследващия главния прокурор или негов заместник прокурор нарушава основен конституционен принцип, регламентиран в чл. 4, ал. 1 от Конституцията – принципът за законност, като съществен елемент от принципа на правовата държава“.
Според него влиянието на специалния прокурор в рамките на прокуратурата, а и върху съдебната власт в цялост, с особения му мандат и начин за избиране и освобождаване, и особена компетентност, „нарушава установения баланс между властите и има потенциала да засегне независимостта на самата съдебна власт като основен конституционен принцип“.
В становището си до КС той подробно се спира на решението на конституционните съдии от миналата година, в което те разтълкуваха чл. 126, ал. 2 от основния закон, стъпвайки на принципа „Никой не може да бъде съдия сам на себе си“, че няма пречка всеки прокурор да разследва главния.
„Съществуващата конституционна и наказателно-процесуална уредба не съдържа пречки за това, поради което не може да се обоснове процесуална и житейска необходимост от въвеждането на специален прокурор, на когото да са възложени единствено и само функции по разследване на дела срещу главния прокурор или негови заместници“, пише Гешев.
Той коментира и факта, че актовете на специалния прокурор са изключени от инстанционен и служебен контрол и заявява, че това „създава сериозни съмнения за безпристрастното и независимо упражняване на функциите на съдебната власт“.
Според главния прокурор така той и заместниците му, в евентуалното им качество на разследвани, са поставени в неравностойно положение.
Гешев защитава тезата, че по принцип такъв съдебен контрол би противоречал на Конституцията – защото би довел до „заместване на компетентния да поставя началото на наказателното производство орган“.
Главният прокурор признава, че искането на държавния глава до КС е частично основателно в частта му, в която се твърди, че всички дела срещу обвинител №1 и заместниците му трябва да се „изпращат“ в спецсъда.