Анализаторите на Международния валутен фонд поставиха България в групата на държавите, при които икономическото възстановяване ще бъде бавно и продължително. Това става ясно от картата, публикувана като част от официалното прессъобщение на МВФ по повод речта произнесена от управляващия директор на институцията на 30 март 2021-а Кристалина Георгиева при откриването на традиционната пролетната среща на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
В речта си Георгиева не споменава България, защото както изисква позицията й, коментира проблемите в глобален план. Но картата сама по себе си е показателна. Там страната ни е в червен цвят наред с Румъния, Албания и Турция. В Европа с червен цвят е отбелязана Украйна, а останалите „червени“ държави са предимно в Южна Америка, Африка.
Тази информация от изключително авторитетна международна финансова институция, по никакъв начин не кореспондират с постоянно правените у нас изявления, че се справяме добре и дори най-добре с кризата.
Косвени потвърждения за правотата на МВФ, могат да се открият и в прясно публикуваните данни на българските институции. Например в месечния обзор „Българската икономика“ на Министерството на финансите, който излезе през седмицата, се казва: „БВП се понижи с 4.7% на годишна база през четвъртото тримесечие, като за цялата 2020 г. икономиката се сви с 4.2%. Ускорението на спада през последното тримесечие се дължеше на по-ниското потребление на домакинствата, което намаля с 4.3% в резултат от въведените мерки срещу разпространението на COVID-19. Потреблението на правителството нарасна с 12.5% и имаше силен положителен принос за изменението на БВП. Инвестициите в основен капитал също се повишиха, като това се дължеше на публичните капиталови разходи“.
Тези резултати са значително по-лоши от прогнозираните в есенната икономическа прогноза на Министерството на финансите, където пишеше: „Запазена е прогнозата от пролетта за реален спад на БВП през 2020-а от 3%.
Елементарното сравнение на данните показва, че реално отчетените резултати за 2020-а като спад на БВП са много по-лоши от есенната прогноза и причината е затварянето на икономиката през четвъртото тримесечие на 2020-а. Освен това резултатите на финансовото ведомство за частното потребление са доста спорни, доколкото са базирани на данните на Националния статистически институт, които още през декември 2020-а бяха подложени на съмнение от БНБ като прекалено оптимистични. Проблемът е, че на базата на тези несбъднали се данни от есенната прогноза са правени разчетитте за бюджета за 2021-а, който е базиран на макар и малък икономически ръст. А това е твърде съмнително, че ще се случи, ако пандемията върлува, и поради това икономиката се отваря и затваря по политиката на „разтягане на ластика“.
Поради всички тези предпоставки прогнозата на МВФ за бавно и слабо възстановяване на България, която ни показва карата, е повече от реалистична. А сбъдването й ни заплашва с дефицит и задлъжняване, по-големи от планираните в бюджета, което повишава значително риска от увеличаване на данъците, при това в комбинация с намаляване на доходите.