От Фейсбук профила на д-р Десислава Кателиева, спешен лекар, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ:
„7.30 ч. започваме с пациент, току що постъпил със спешна помощ с дихателна и сърдечна недостатъчност. Нощната смяна се бори за живота му, докато проверяваме къде по клиниките са останали празни легла и навличаме гащеризоните, маските и т.н. екипировка. Поемаме пациента, за да освободим преуморените от нощното един лекар, две сестри, санитар.
Невероятно е, че са приели през нощта 7 пациента с КОВИД в трите КОВИД отделения, които са пълни над капацитета си.
8.00 ч. на екрана на компютъра изведнъж светват имената на четирима пациенти, чакащи пред спешното. Каква изненада! Двама от тях са с доказан КОВИД от седмица и имат задух, един е с кашлица и температура, третия си е правил положителен тест и четвърти ден не може да си свали температурата.
Изолаторът ни е с две легла. Единият лекар с едната сестра поемат КОВИД пациентите. Другият лекар и сестра се борят за живота на пациента, който няма КОВИД, но освен дихателна и сърдечна недостатъчност установяваме, че има и бъбречна недостатъчност.
8.30 ч. през 5 минути пристигат две линейки с по една жена с задух и положителни бързи тестове за КОВИД. Преобразуваме миниатюрното спешно в една зала за неинфекциозни и два изолатора за мъже и жени. В единият има кислородна бутилка, но в другият няма. Дано не ни потрябва…….
9.00 ч. пациентът със сърдечна, дихателна и бъбречна недостъчност е уточнен и успешно се приема в интензивно.
Отказвам да сваля двама нещастника, докарани от линейки със сатурация на кислорода под 80%.Не, не защото не искам да им помогна, а защото не мога да им помогна. Болницата няма свободни интензивни легла. Срам ме е да погледна пациентите, близките, измръзналите колеги от линейките. На ум и на глас псувам онези от телевизионния екран дето твърдят, че легла има и всичко е под контрол. Ще трябва да живея до края на дните си с тези откази да помогна на хора в животозастрашаващо състояние.
Част от КОВИД пациентите вече имат готови изследвания и снимки и се започва битката за хоспитализацията им. За съжаление само един си отива в къщи, защото не е толкова зле.
Другите 5 обаче са зле, като двама са с отрицателни тестове за КОВИД19. Не, не защото не са болни, а просто са болни вече от две седмици и вирусът не е в носоглътката, а в белият им дроб и там ги убива бавно, но сигурно. Но НЗОК не изплаща клиничната пътека на пациенти без положителни тестове до 48 ч.преди хоспитализацията, нищо че са толкова с КОВИД, колкото и преди една седмица, когато са карантинирани след положителни тестове…….
Е, разказът спира, защото докато се борим да хоспитализираме, болни от КОВИД, с отрицателни или положителни тестове за КОВИД 19 от носоглътката, независимо от клиниката, идват други пациенти и още и още и така до четиридесетима, от които 18 са хоспитализирани при затворени три ковид отделения, интензивна кардиология и неврология.
Как ги хоспитализирахме не помня, защото по-важното беше, че успяхме, за да им спасим живота…
Иначе легла има достатъчно и всичко е под контрол…….. но само в очите на политиците и зависимите от тях експерти. Реалността е като при военна блокада – от една страна вирус – убиец, от друга страна пациенти с какви ли не болести, сковани от страхове и недоверие, от трета системата, разпадаща се от трансформации и популизъм.
За това не ви каним в спешното когато нямате или не можете да си намерите личния лекар или няма часове за консултации със специалист! Ще чакате дълго и може да си тръгнете с болест, придобита от чакането.
Очакваме ви, ако животът ви е застрашен, а ние ще направим и невъзможното, за да ви помогнем, въпреки обстоятелствата!“