Ръст на годишна база на цените на едро на жизненоважните хранителни стоки: захар, брашно, олио, ориз и варива, отчетоха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Средногодишните стойности на повечето от тях са най-високи за периода 2015 г. – 2020 г.
Единици са стоките, при които е регистрирано поевтиняване
През миналата година шампионски скок е регистриран при кренвиршите (19.8% спрямо 2019 г.), кайма (17.9%), ориз (15.3%), олио (14.4%), сирене (13.8%), фасул (12.8%), свинско месо (10.9%), захар (10.8%) и др. При плодовете и зеленчуците в топа по поскъпване са кайсии (56%), ябълки (39% спрямо 2019 г.), портокали и лимони (съответно с 32% и 20%). Динамиката при зарзавата обаче е доста по-разнообразна и е свързана със сезонността им. Ето защо има редица стоки, чиято средна цена е по-евтина в сравнение с предходната година, като например лук, картофи, пипер и череши.
Цените на едро всъщност са функция от много неща – добра или лоша реколта, транспортни разходи, надници, сложност на преработката, цени на бензин, ток и други, но цените на дребно са в пряка зависимост от търговската надценка. Според наблюденията на ДКСБТ надценката при храните на дребно е варирала средно между 4 и 39%ь.
Скоковете спрямо цените на едро в големите търговски вериги са най-големи при яйцата - 39%, следвани от брашното - 24%, олиото – 17%, и захарта – 4%. В магазинната мрежа най-голямата надценка от 33% е при яйцата, при брашното тя е 31%, при олиото – 21%, и захарта – 17%. Ето и нагледен пример: кило захар е излизало от склада на едро на средна цена 1.33 лева. По хипермаркетите вече е струвала 1.38 лева, докато в кварталните бакалии – 1.56 лева, показват наблюденията на експертите. Олиото пък, чиято цена поскъпна ударно заради по-лоша реколта, на едро е тръгвало средно по 2.22 лева за литър. В магазините на дребно етикетът е бил 2.69 лева, че и нагоре. Олиото всъщност започна да катери върхове през септември и само за периода септември-декември се натрупа 25% ръст.
Цените на храните у нас следват тренда на световните пазари. В края на 2020 г. на пазара на храните в световен мащаб бяха отчетени пикови за последните три години стойности, коментират от ДКСБТ. Те обаче все още остават под нивото от 2011 г. Силен ръст на международните цени се наблюдава при всички групи хранителни продукти, като влияние за това има и пандемията от COVID-19.
Търсим по-качествени стоки
През ковидната година ясно се забеляза и друга тенденция. Българският потребител е започнал да пазарува по-качествени хранителни продукти, считат от комисията. Това ново поведение може да се обясни с факта, че за нехранителни стоки и пътувания почти не харчихме пари през 2020 г. Другият вероятен сценарий е, че сме по-загрижени за здравето си и търсим всевъзможни начини за превенция от вируса с по-добра диета.
Само 30% от месото е внос
И през 2020 г. на нашия пазар преобладаваше предлагането на хранителни продукти от внос, коментират от ДКСБТ. Особено силно това беше изразено при зеленчуците, плодовете и някои меса. Все пак през последните няколко години има зараждащи се положителни тенденции по отношение на производството и предлагането на българска продукция. Проучването, проведено в страната в периода януари – октомври 2020 г., показва, че 73% от стоките в категория “Хляб и хлебни продукти” са родно производство.
В категорията “Месо и месни продукти” присъствието на местните производители е средно 70%. В раздела „Мляко и млечни продукти“ делът на българските стоки е 69%, което е с 5% повече в сравнение с предходната година. При плодовете и зеленчуците превес имат вносните стоки, което е свързано основно със сезонността на плодовете и зеленчуците, сушите, пороите и други особености на родния климат, от които зависи до голяма степен количеството и качеството на реколтата.
Показателно е, че през лятото делът на българските плодове и зеленчуци расте, като надхвърля 70%, а през зимата се покачва процентът на вносните продукти от та