Потресаващо безхаберие: АПИ не знае колко тол такси събира от транзитния трафик

Агенция „Пътна инфраструктура“ не спира да ни изненадва с безхаберието си. Най-новият „хит“ на ведомството е признанието, че не знае колко тол такси са събрани от тежките превозни средства, които само преминават през България на път за другаде. Една от причините да бъде въведена прословутата тол система бе очакването да се събират много повече пътни такси от транзитните международни превози (тирове, автобуси), които преди плащаха винетки (за време – годишни, месечни и т.н), а от март 2020 г. дължимото се изчислява според изминатите километри. Така ще има и достатъчно средства за поддържане на репубиканските пътища и за строителство на нови шосета, уверяваха плеяда политици и чиновници, отговорни за „тол революцията“.

„АПИ не знае колко процента от събраните тол такси през 2020 г. са от транзитен трафик, защото подопечното ѝ Национално тoл управление (НТУ) при АПИ не обработва такава информация“ – това отговаря пътната администрация на въпроса на „Капитал“, зададен по Закона за достъп до обществена информация. От отговора става ясно, че има само обща информация за чуждестранните МПС-та, но липсва разбивка каква част от тях са с дестинация „България“ и колко са били транзитни. Това обяснение звучи странно, защото преди от АПИ сякаш имаха повече яснота по тези въпроси. През есента на 2019 г. например проф. Олег Асенов, член на управата на пътната агенция, съобщи, че през летния сезон от транзитния трафик са събрани 15 млн. лева приходи (по това време и леките, и тежките автомобили плащаха винетни такси). Въпросът е, ако през 2019 г. държавата е имала данни за транзита и за събраните пътни такси, каква е причината сега тази информация да липсва.

ПАРОЛА „ВСЕОБХВАТНО“

От самото начало въвеждането на тол системата върви ръка за ръка с неясноти, спорове, скандали и съмнения за корупция и за некомпетентост на отговорните институции, припомня вестник Сега. Брожения имаше и заради размера на тол таксите, и заради обхвата на шосетата, по които тежките МПС-та да плащат според изминатите километри, и оборудването на превозните средства с устройства, и за фирмите – посредници в процеса на таксуването. Първоначалните планове за високи такси и голям обхват на тол системата (включително и третокласни пътища бяха ревизирани, след като българските транспортни компании заплашиха с протести, а ресорният министър Петя Аврамова периодично обещава, че подчинените ѝ зорко следят какво се случва и че следващи промени ще се правят само след внимателен, задълбочен, детайлен и всеобхватен анализ на приходите от е-винетки и от тол такси след въвеждането на модерната електронна система. Защо тогава АПИ не знае какъв е транзитният трафик и и какви са приходите от преминаващите през България тирове и автобуси, е въпрос без отговор.

ПЛЮС-МИНУС

По данни на АПИ през миналата година сумата, събрана от пътни такси за всички МПС-та, е 372 млн. лева – с 20 милиона по-малко от приходите за предната година. Този спад е обясним – кононавирусът създаде безпрецедентни икономически проблеми и доведе до ограничения, които удариха всички видове пътувания. Това обаче не освобождава държавата от задължението ѝ да анализира работата на тол системата и да осведоми обществеността каква са ползите от въвеждането на новия начин на таксуване.

Освен това се оказа, че нововъведението излиза прекалено скъпо на българските данъкоплатци и разходите около него „изяждат“ огромна част от приходите. Отново по данни на АПИ, цитирани от „Капитал“, през миналата година 90 млн. от постъпленията са отишли за плащания по самото изграждане на тол системата, 35 млн. лева са насочени за издръжка на Националното тол управление (в което работят около 900 души), а други 20.8 млн. лева са комисиони за т.нар. „доставчици на услуги“ – фирми, които посредничат на държавата за таксуването на пътните превозни средства.