Всички вируси мутират с течение на времето, това е често срещано явление в природата. Това не е по-различно за SARS-CoV-2, вирусът, който причинява COVID-19.
SARS-CoV-2 е имал хиляди мутации и в по-голямата част от времето тези мутации не променят поведението на вируса и се смятат за „пътнически“ мутации, които вирусът носи със себе си, докато продължава да се разпространява.
От време на време обаче някои от мутациите се оказват полезни за вируса. В зависимост от това къде се появяват, това може да помогне на вируса да стане по-заразен и да се разпространи по-бързо, или може да помогне на вируса да избегне по-добре имунната система, като го направи по-малко откриваем. Наскоро бяха описани различни нови варианти на SARS-CoV-2 и много от тях всяха паника поради факта, че вирусът започна да се държи по различен начин от оригиналните варианти, като изглеждаше по-трансмисивен и / или по-малко откриваем.
Сега, ново изследване на Медицинския факултет на Университета в Питсбърг показа, че SARS-CoV-2 може селективно да изтрива фрагменти от генетичната последователност, която кодира важна част от вируса, протеина на шипа на повърхността му. Шиповият протеин се използва от вируса, за да се закрепи върху клетките, за да ги зарази и това е също частта от вируса, която е насочена от антитела, позволявайки на имунната система да открие вируса и да го премахне.
„Не можете да поправите това, което го няма“, заяви в изявление старшият автор на изследването Пол Дюпрекс, д-р, директор на Центъра за изследване на ваксините в Университета в Питсбърг. „След като го изчезне, няма го и ако го няма във важна част от вируса, който антитялото вижда, значи го няма завинаги.“
Изследването, публикувано в списание Science, показва как малките заличавания на фрагменти в генетичния код, отговорни за структурата на протеина на шипа, водят до това, че той става по-устойчив на неутрализиращи антитела. Това води до форма на адаптивна еволюция, тъй като механизмът за корекция на вируса, който обикновено трябва да открива тези грешки по време на репликация и да ги поправя, не улавя заличаванията на фрагменти, което води до постоянна промяна в последователността на SARS-CoV-2 и това променя еволюцията и поведението на вируса.
Изследователската група на Duprex за пръв път се натъкна на този фрагмент на делеция в последователността на SARS-CoV-2, докато изучава имунокомпрометиран пациент, който е имал инфекцията в продължение на 74 дни, преди да почина. Тъй като прессъобщението го описва, това е достатъчно време, за да може имунната система на пациента и вируса да играе „котка и мишка“ и може да е довело до еволюцията на новия фрагмент за заличаване, който са открили, което може или може да не се е случило в други варианти по света.
Поради това Duprex реши да се обедини с водещия автор на изследването д-р Кевин Маккарти, експерт по грипни вируси (които наистина са добри в избягването на имунната система), за да си сътрудничат и да проучат допълнително мутацията на делеция, която са открили в имунокомпрометирания пациент и да се види дали това може да е по-често срещано явление.
Екипът на Маккарти претърси глобална база данни, която съдържа каталог на мутациите на SARS-CoV-2, тъй като за първи път е открита при хора. Разглеждайки тези данни, изследователите забелязват, че в началото на пандемията през 2020 г. вирусната последователност е била доста стабилна. С течение на времето обаче все повече промени настъпиха в същата част на вируса – част, която може да промени формата му, но не променя непременно способността на вируса да заразява клетки или да се репликира.
Използвайки този подход, те всъщност са открили варианта на Обединеното кралство още през октомври 2020 г., преди той да бъде официално признат, без да знаят значението на варианта. Екипът на Маккарти го откри, като разгледа само генетичната последователност. „Еволюцията се повтаряше – каза Маккарти, – като разглеждаме този модел, можем да прогнозираме. Ако се случи няколко пъти, вероятно ще се случи отново. “ Сега имаме различни подобни варианти по целия свят, които носят тази последователност на делеция в протеина на шип, нещо, което те бяха предсказали.
Изследователите подчертаха по успокояващ начин, че мутиралият вирус в имунокомпрометирания пациент Duprex все още може да бъде неутрализиран от други антитела, присъстващи в реконвалесцентна плазма. Това предполага, че не става въпрос за избягване на всички или нищо, а само подчертава тезата, че вирусът се променя и трябва да се обмислят повече подходи за справяне с вируса като цяло.
„Преследването на вируса по много различни начини е начинът, по който побеждаваме шейфшифтъра“, повтори Дюпрекс. „Комбинации от различни антитела, комбинации от нанотела с антитела, различни видове ваксини. Ако има криза, ще искаме да имаме тези резервни копия. “
Освен това трябва да се направят повече изследвания, за да се разбере как южноафриканските и британските варианти биха могли да избегнат различни антитела, така че стратегиите за ваксиниране да могат да бъдат информирани за това как да се направят промени в бъдеще, за да се справят с вируса най-ефективно.
„Доколко тези заличавания нарушават защитата, тепърва ще се определя. По някое време ще трябва да започнем да преформулираме ваксините или поне да се забавляваме с тази идея. “ Маккарти заключи.
Превод и редакция: ГЛЕДНА ТОЧКА