Братята Кубрат и Тервел Пулеви зарадваха таланти в бокса в най-големия танзанийски град Дар ес Салаам. Тервел разказа, че условията в посетената зала са потресаващи.
„Днес посетихме местна боксова зала в Дар ес Салаам, където условията бяха потресаващи за нашите представи. Но съвсем нормално за държава с 80% крайно бедни и оцеляващи с 3-4$ на ден хора.
Затова занесохме боксови пособия, които да послужат на децата, трениращи бокс в района.
Треньорът се оказа с доста сериозна визитка – олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г.
На въпрос към него „Какво ти даде държавата, когато спечели олимпийската титла?“ той ни отговори без думи, а с жеста „ръкостискане“.
Сега той е човекът, който създава млади шампиони в танзанийския град- ще го различите в бяло облекло с шапка на снимките.
За мен лично да видя пламъка в очите на тези хора, със страст за бокс и за успеха на ринга, а не за парите е дежа вю. За миг изникна паралел в съзнанието ми с времената, когато аз прохождах в бокса и началото на 90-те години в България.
Помня добре, тогава нямаше много възможности може би за повечето хора у нас, реденето на опашки с купони за храна в хранителните магазини, режим на тока и т.н.
Но също така насочен от моя баща към бокса, пламенно гледах боксовите турнири Странджа, кубинските боксови легенди на живо в София (зала Универсиада), Олимпийските игри по телевизията и съм мечтаел някога да бъда там, на този ринг.
Днес гледайки малките деца, които посетихме се върнах в тези времена несъзнателно. Но оценявам пътя, който съм извървял дотук и знам какво ми е коствало, колко труд, пот, език на омразата, усилия, „преглъщане“ на ситуации, сваляне на килограми, да те отритват шефове, защото не им правиш „мили очи“, а даже назоваваш истините пред медиите, да изтърпиш труден човек, който ти е треньор в продължение на години, контузии, интриги и лицемерие на „малки“ хора, кръв, спаринги, аркади и много други, които даже съм забравил.
Но всичкото това с една единствена цел! Не за пари, а за мечтите, които искаш да сбъднеш, за успеха, като такъв в един не лек спорт и заради страстта, която неминуемо идва с първите спечелени детски състезания и мачове!“, написа Тервел Пулев.