„Не мисля, че с европейските средства ще се захранва само корупцията. ЕК има достатъчно изисквания и тези пари се контролират по-добре от националните. Има европейска Сметна палата, ОЛАФ, а сега вече и европейска прокуратура. Големият риск е парите да бъдат използвани с ниска ефективност или да отидат там, където не е особено важно. Откакто сме в ЕС, България получава възможности и от нас зависи как ще ги използваме. Извън тези пари, България получава достъп до 4,5 милиарда евро заеми. Накрая се получава уникална сума, която се договаря за използване за срок от три години. Ние никога не сме виждали толкова пари. Нито ще видим скоро след това“, заяви в интервю за Мediapool Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер.
Преди дни ЕК призова страните да си поставят по-амбициозни цели при използването на тези средства. Нашите цели изглеждат ли амбициозни?
„Българското правителство изглежда като дете, което е влязло в магазин за играчки преди Коледа – иска едно, иска и другото. Губи се общата цел. Планът за възстановява на ЕС е уникална възможност. Ще повторя: вероятно никога повече няма да получим толкова пари от ЕС, за да постигнем целите си. С тях ние не просто трябва да възстановим икономиката си, а да качим на едно съвсем различно равнище. Особено по-отношение на зеления и цифровия преход. Трябва да имаме много ясни цели“, категоричен е Калфин.
Правителството на Борисов изглежда планира да похарчи над 2 милиарда лева за саниране на сгради и улично осветление. Това нормално ли е?
„Ако решим да сме добронамерени към правителството, трябва да кажем, че то залага на неща, които са му познати – строителство, саниране, изграждане на инфраструктура… Правителството не си поставя много амбициозни цели, каквито трябва да си постави. Ако говорим за зелената икономика, много ясно трябва да поставим въпроса за бъдещето на въглищните басейни и ТЕЦ-овете. Позицията на правителството е, че трябва да отлагаме максимално затварянето им. Колкото и да го отлагаме, в един момент ще трябва да ги затворим. И какво правим? Санирането на сгради не ни помага особено да отговорим на въпроса какво ще правим с хората от мините и ТЕЦ-овете, когато ги затворим. Как ще помогнем на регионите да не се обезлюдят? Какви индустрии можем да създадем там? Отговорите на всички тези въпроси трябва да ги виждаме в плана за възстановяване, но тях ги няма. Планът се занимава със съвсем различни неща“, посочи бившият вицепремиер.
„Проблемът на България е, че ние нямаме готови идеи за възстановяване на държавата, които да стоят и да чакат финансиране. Сега тепърва ще трябва да измисляме такива. Никога не сме поглеждали по-напред. Много малко цели си поставяме за водене на смислена държавна политика, извън кутийките на европейските програми. Винаги досега подходът ни е бил: Ами има толкова пари от Европа, дайте да видим за какво да ги похарчим. Трябва да помислим по обратен начин. Да помислим къде трябва да бъде държавата ни след 10 години, какви средства са необходими и доколко европейските пари могат да помогнат. Цялата парадигма трябва да се смени“, смята Ивайло Калфин.
Имаме срок до април да си представим първия вариант на плана за възстановяване. Вижда ли се някакъв шанс за актуализация?
„Не. Мисля, че това правителство е напълно изчерпано откъм идеи. То се вижда и в този план. След 10 години управление, те няма какво ново да кажат, освен поредното строителство на инфраструктура и поредното изграждане на администрация, което няма да свърши работа. Надявам се следващото правителство да може да промени нещата и да заложи много повече на бизнеса. Държавата трябва да се занимава с образованието, налагането на равни условия и ясни правила, а иновациите трябва да бъдат оставени на бизнеса. По съвсем друг начин трябва да дойдат идеите. Ако говорим за зелена енергетика, аз бих попитал бизнеса как може да станат нещата и от каква помощ се нуждаят инициативните хора. Не е работа на държавата да дава указания“, каза още Калфин.