Над 60% от земеделските стопанства в страната са изчезнали за последните 10 години. Това съобщи пред БНР Николай Маринов от главна дирекция „Земеделие“ в министерството на земеделието съгласно предварителните данни от преброяването им.
Значителен спад има и в броя на личните стопанства тип „заден двор“.
Преброяването на земеделските стопанства е основа за формиране на политиките в сектора, за който Европейският съюз отделя близо 40% от бюджета си. То се прави на всеки десет години. Маринов обясни, че са били анкетирани над 200 000 земеделски стопанства. От тях действащи са се оказали около 130 000. За сравнение, при предишното преброяване те са били около 360 000.
Отчита се обаче тенденция към увеличаване на обработваемите площи и запазване броя на животните. Това означава, че стопанствата у нас се окрупняват и едрото земеделие е в ръцете на много по-малко фермери.
По предварителни данни рязко е намалял и броят на личните стопанства. Това вероятно се дължи на завишените изисквания за биосигурност или на това, че хората крият информация за животните, отглеждани в „задният двор“.
Официални данни от преброяването се очакват през март.
Междувременно днес социалният министър Деница Сачева се срещна с председателя на Българската асоциация Биопродукти Албена Симеонова и Светослав Коев, член на Сдружението на дунавските овощари. Те обсъдиха променените правила за получаване на обезщетение за безработица на наеманите в земеделието работници.
Съгласно промените изискуемия период на отработеното време е увеличен от 9 на 12 месеца, което провокира недоволство в земеделския сектор.
Симеонова и Коев подчертаха, че е погрешна представата в ЕК, че земеделците имат финансиране за работници по ПРСР и поради притеснения от двойно финансиране в момента земеделците нямам подпомагане нито по мярката 60/40, нито по 80/20, нито по „Запази ме“.
Те настояват проблемът да се разреши много скоро, за да могат наеманите през останалите месеци земеделски работници да получават средства и през зимата.